Цветанка Ризова е едно от емблематичните лица на bTV, автор и

Цветанка Ризова е едно от емблематичните лица на bTV, създател и водещ на предаването " Лице в лице ". Занимава се с журналистика, тъй като политиката я вълнува същински. Застава зад дела, които имат смисъл и я допират.  Социални, научни, културни. Носител на редица награди и лауреатка на наградата „ Черноризец Храбър “ за телевизионна журналистика (2005) и „ Жена на годината “ в категорията „ Телевизионна публицистика “ (2007). В изявление пред Калина Костова от вестник „ 24 часа “, Цветанка Ризова споделя елементи за своята журналистическа кариера, за свободата на словото у нас и за обществено-политическата конюнктура.

Журналистиката е трудоемка специалност, съвсем не разполагаш със свободно време. Какво ви струваше да стигнете дотук и какви взаимни отстъпки направихте по пътя, г-жо Ризова?

Аз доста одобрявам специалността си и в никакъв случай не съм мислила за компликациите и времето, което ѝ приписвам, като за взаимни отстъпки. Дори когато ми е било с напрежение, не съм се чувствала жертва. Приела съм, че не мога да си вземам отпуск, когато ми хрумне. Приела съм, че очаквам цяла година да пристигна август, с цел да отида на отмора, приела съм, че в действителност нямам почивен ден, тъй като не мога да изключа в събота и неделя и да не мисля за предаването в понеделник, вторник и така нататък Приела съм без опозиция, че работният ми ден няма заключителен час, че с цел да съм настояща и готова, проследявам новините 24 часа. Сладки задължения макар напрегнатостта.

В ефир сте от значително години. Имало ли е миг, когато сте желали да замените публицистиката с друга сфера?

Не. Никога. Невероятно благополучие е да не съжаляваш нито една секунда в живота си, че си избрал публицистиката, а и тя теб. Има чудесни други специалности, само че в никакъв случай не са ме изкушавали.

Колко време ви лишава подготовката за " Лице в лице "? А коя е най-трудната част от нея?

Не по-малко от 6-7 часа интензивно работя за всяко предаване, само че това е дословен отговор, механически. Истината е, че подготовката за последното предаване е почнала от първото. Говоря за трупане на информация, за опит, за поучения, за заключения, за усещания…Не мога да дефинирам сложна част, тъй като предаването е развой, постоянно може да изникне нещо – директни включвания в предаването, които би трябвало да осмислиш и поставиш в подтекст, вест от последните минути, събития, които трансформират реда в държавата…

Случвало ли се е да бъдете словесно нападната от посетител в предаването или по-късно, тъй като сте търсели конфликтна точка в диалога?

О, да! Много пъти. Често гостите търсят опрощение за личните гафове или некадърност да стимулират решенията и компромисите си в заложените въпроси, в държанието на водещия. Тогава стават обидно-напористи. Но аз постоянно имам подготвеност за това, не обичам да остават двусмислици и нямам табиет да поемам непознати вини. Нося отговорност единствено за личните си неточности и нямам проблем да ги признавам. Не правя отстъпка пред неаргументираните нападки и обвинявания. Мога да стимулирам всеки собствен въпрос и да потвърдя всеки извод, който върша в ефир.

Получавате ли противоположна връзка, мнения от фенове на " Лице в лице ", какво ви споделят те?

Да, непрестанно. Мисля, че познавам публиката си. Зрителите ми пишат, беседват с мен по улиците,  правят оценка ме. И мисля, че се обичаме взаимно.  Казват ми доста неща, само че това, което най-много  радва, е че ме схващат. Често се повтаря една дума в оценката за мен – и тя е грациозност. Не във физическия, а в професионалния проект. Доволни са, че въпросите ми не звучат нападателно и с напрежение, а  с сдържан звук слагам даже най-трудните въпроси. Вероятно има и такива, които не ме харесват. И това е повече от естествено. Няма по какъв начин да те обичат всички, почитам и тях. Ако са достоверни обаче, а не такива, които, които обичат да ненавиждат. Вероятно подсъзнателно първо себе си, само че и другите, те желаят да се самодоказват посредством отричане, посредством неприязън, посредством измислени тези, посредством приписвани дефекти. Но тъмните пристрастености на сходни комплицирани хора съпътстват всяка обществена работа. И виждам да ги пренебрегвам, въпреки че от време на време ме нараняват. Не мога още да привикна напълно с необяснимата проклетия.

Като публицист и тв водещ смятате ли, че в журналистическата колегия в действителност има независимост на словото?

Да, мисля. Нищо в живота, несъмнено,  не е безпределно и безкрайно, само че това е друга тематика. Свободата е дарба да приказваш с обстоятелства, които никой не може да оспори, а в случай че се опита, да го обориш. Свободата, съгласно мен, не е да приказваш каквото ти скимне, да разпространяваш злословия, да си навираш носа в интимни пространства, да инсинуираш и ретранслираш поръчкови изявления. Свободата е опция да питаш за всеки значим за обществото проблем и да търсиш отговор. Ако питате за такава независимост, да имам я!

Отказвали ли сте работен ангажимент поради наложена цензура?

Не. Когато трансформирам нещо, то е разследване на изменени условия и вести от деня, а не с цел да си затворя очите пред нещо. Предаването е онлайн, няма записи, монтажи, всичко е на показ и се случва в действително време пред очите на публиката.

Как бихте определили политическия сюжет у нас в последно време?

Трудно е да се опише с едно-две фрази. Има и разнообразни гледни точки – от време на време хумористични, от време на време трагикомични, от време на време прекомерно съществени. Но това е диалог за памет и липса наизуст, на неточности и на липса на поучения от грешките, на опрощение за взаимни отстъпки, за паралелни разкази, за мрачно и ярко, за обяснимо и необяснимо. Има всевъзможни персонажи - има уплашени, има наивни, има смели, има предрешени, има притихнали, има гръмогласни, има безсрамни, има засрамени.

Държавата и българският народ минаха през доста земетресения, а във вашето предаване се дискутират най-актуалните проблеми. С какво най-много политиците ощетиха обществото посредством дейностите си?

Според мен най-големият проблем за обществото е чувството за корупция и безотговорност за корупцията. Това развращава, наскърбява обществото. То се усеща излъгано, поставя бариера сред политическия и стопански хайлайф, и хората. Това ни прави изолирани, отчуждени от страната, а това убива силата за съграждане, за съучастничество в смяната, в развиването на страната ни. Разговорът за “ние “ и “те “, за „ тези горе “ и „ ние долу “, убива публичната сила и изолира големи публични групи от процесите.

Ще се задържи ли държавното управление?

Въпрос за един милион. Ще имам някаква прогноза, в случай че разгадая до дъно дали компромисите са в името на публично потребни цели и какво стои зад формулата „ евроатлантическо болшинство “.

А правилно ли е съгласно вас, че на българина каквото и да му се даде, той отново ще е неудовлетворен?

Не мога да синтезирам, това е въпрос към психолози и антрополози.  Но в случай че има такова чувство, то е поради българската ни подозрителност, поради години наред градената преграда сред хайлайф и общество.

Много от искащите да станат публицисти се отхвърлят. Какво дават и какво не дават медиите на занапред навлизащите в сферата? Защо множеството стажове са неплатени и то освен в тази сфера?

При нас в bTV има доста стажанти и се явяват на конкурс, с цел да завоюват стажантското си място. Което демонстрира,че специалността ни е мечтана. А от всяка специалност има отвод – въпреки всичко би трябвало да  усетиш дали ти е по размер. Понякога визията е друга от действителността. И в случай че се появи спор, напускаш. Мнозина виждат в нашата специалност симпатичната страна – известност, опция да се срещаш с доста хора. Но зад това стои непосилен труд. Понякога не можеш да се зарадваш на триумфа от безсилие.

А от кое място стартира вашият журналистически път?

От вестниците. После пристигна малкия екран. Познавам журналистическата работа в елементи - била съм кореспондент, редактор, анализатор, водещ. Това ме прави сигурна. И това не е въпрос на самочувствие, а на чувство, че имам опит и око да оценя един проблем от доста страни.

След като навлязохте в специалността, имаше ли нещо, с което тя разруши упованията ви?

Не. Благодарна съм, че не бях поставяна на огромни тествания, че не ми се е налагало да върша взаимни отстъпки, от които да се срамя, че съм работила и работя в медии, които имат стандарти и високи критерии. Щастлива съм, че не съм попадала в медии бухалки, че не съм била част от схеми за разтрошаване на животи и кариери, че не съм била принуждавана да пробутвам противоречиви тези и да атакувам по заповед. Може би поради това толкоз години към този момент работя на драго сърце и пристрастеност.

Как се справяте с жълтите медии? Случвало ли се е да прочетете нещо за себе си, което в действителност да разстрои вас или фамилията ви?

Много пъти, доста пъти. И по никакъв начин не мога да се оправя с това. Има медии, които не са написали и една вярна дума за мен. Те съчиняват, интригантстват, наскърбяват, нараняват. Изпитвам и злост, и нетърпимост. Защото тъкмо те утежняват средата. Част oт хората имат вяра на написаното, не ги обвинявам, само че това им основава неверни показа, трансформира ги в мразещи, нападащи. Мога да подмина с подигравка изказванията, че се подлагам непрестанно на козметични процедури, че съм пристрастена към слагането на всякакви субстанции по лицето си. Макар че нямам никакви корекции и тези изказвания искрено са лъжливи. Обаче не мога да отмина с подигравка изказванията, че синът ми си живее нехайно и не работи. Защото, до момента в който беше  студент, работеше всяко лято и нямаше нито един ден без ангажимент. До през днешния ден. Работи без спиране и се устоя безусловно самичък. Не мога да подмина с подигравка интриги, които ме обвързват с кръгове и корпорации. Защото няма нито един човек или организация, които да кажат, че съм свършила нечия  работа по поръчка. Твърдя, че съм безусловно самостоятелна и това ме прави уверена в работата.

Каква е тайната да се задържиш толкоз дълго в ефир?

Това не  знам. Няма секрети. Има труд, обич и любознание към света.

Ако можехте да бъдете друго, а не публицист, каква щяхте да сте?

Не съм мислила. Това би ме разсеяло.